Беше петък. Тъкмо часовете бяха свършили и ние бяхме излезли от академията за добри маниери и обноски "Лейди Батори". Запътихме се към кампус Б, където оставахме. По принцип се прибирахме с автобусите, които обикалят целия кампус. Това вероятно беше най-голямата академия в цял Париж, Този път бяхме решили да се приберем пеша, което означаваше да вървим около 15 минути. Просто вървяхме без да си разменяме нито дума, тя изглеждаше нервна. Прошепнах името и, тя ме погледна. Усмихнах и се. Тя също ми отвърна с усмивка. Беше толкова красива. Кестенявата и коса се вееше зад нея - леко рошава, както винаги. Топлите и кафяви очи бяха впити в моите. Нежно преплетох пръсти в нейните.
Преди две години започнах да уча в академията, а с нея се запознахме преди една година в клуба по изкуства. Още тогава знаех, че в нея има нещо специално, нещо различно. След няколко месеца решихме да живеем заедно. И без това и двете не бяхме много близки с бившите си съквартирантки. С течение на времето ние се опознахме по-добре. Преди месец си признахме чувствата една към друга. И от тогава, вместо да се сближим още повече, нещата между нас станаха доста по-плахи, по-нестабилни и крехки. Беше странен, мъчителен период, но отново започнахме да пристъпваме със стабилни и уверени крачки една към друга.
Във фоайето, както всеки друг път, Джорджа седеше зад големия плот и наблюдаваше всяко движение на всичко живо и неживо. Извадихме карите си за вход и и ги подадохме. След като ни вписа ни ги върна и ни пожела приятен ден. Взехме асансьора до пети етаж. Стая 78Д, 79Д, 80Д, 81Д, 82Д, да! 83Д. Извадих ключовете си и отключих. Влязохме вътре. Тя се насочи към нейната стая, но аз я хванах за ръката и я дръпнах в моята стая. Захвърлих раницата си под бюрото, а тя прилежно си остави своята на бюрото.
- Учиш в Акадаемия за добри маниери и обноски, Лила - каза тя и се засмя.
Засмях се и я дръпнах към себе си, прегърнах я. Затворих очи. Беше толкова топло и приятно.
Всеки миг с нея беше така.
